Квартирите по принцип са скъпи и затова в едно жилище често се настаняват хора, които нямат никакви роднински връзки, а са просто съквартиранти. Повечето от тях вече са били по други квартири и вещите им редовно са обект на преместване от едно място на друго.

Когато човек няма много покъщнина, това е лесно, просто си събира багажа и с едно такси заминава на новия адрес. Това обаче се променя с времето, защото всеки има нужда от някои неща, за да живее що-годе добре. Когато дойдат в големия град за да учат, младежите от провинцията обикновено се настаняват в студентските общежития. Първата година минава в купони и забавления неусетно, като никой не мисли за преместване. Това обаче се променя през втората година, когато много от тях губят правото да живеят в общежитията по различни причини.

Тогава идва времето на първото преместване. При момчетата е лесно – събират си багажа с няколко приятели и готово. По-сложно е за момичетата, които нямат физически сили да носят тежести. За тях едно преместване е равнозначно на катастрофа. Отделно дамите са по-емоционални и изпадат в паника от мисълта, че напускат сигурния подслон и отиват на ново, неизвестно място.

След време, първото преместване е последвано от още няколко и младежите придобиват опит, при разглеждане и наемане на квартири. Към края на ученето си, те са натрупали и доста вещи, които трябва да носят със себе си. Проблема със съквартирантите е, че винаги се намира някой да те дразни, особено ако не се интересува от почистването и зареждането на хладилника с храна. В такава ситуация обикновено не се удава лесно да изгониш нежелания съквартирант и в повечето случаи се налага ново преместване. Така е, съквартирантите често се карат, особено ако са дами.